ФОЛКЛОР

Думата фолклор се употребява за първи път през 1846г. от англ. учен У. Дж. Тоас. Термина фолклор е комбинация от две английски основи „folk” – народ и „ lore” – знание, мъдрост, т.е. под фолклор се разбира знанието и бита на народа, предавани чрез песни, предания, обичаи, традиции и ритуали. Фолклорната култура е най-древната в човешкия род. В миналото фолклора е бил пренебрегван и дори забранен. Такава е епохата на Ранното Средновековие, когато официалната църковна власт е преследвала изпълнителите на фолклорни творби, а народното творчество е обявено за продукт на Дявола. Но има и епохи, в които на фолклора се обръща специално внимание. Такава е епохата на Романтизма, защото романтиците издигат на пиедестал човешкият дух и въображение. Спорен е въпросът дали фолклора вълнува само духовните постижения на даден народ или освен тях и материалните. Безспорно е обаче, че материалната и духовната култури са взаимосвързани и немогат една без друга. Фолклорът обединява в себе си различни видове изкуства – слово, музика, танц, вокално пеене, облекло и т.н. Фолклора отразява всички аспекти на живота, на патриархалния колектив, неговата мъдрост и традиция, обичаи и нрави, представите му за добро и зло, за красиво и грозно. В България думата фолклор е употребена през 19 век от проф. Иван Шишманов. Той определя фолклора като всичко онова, което народът знае за себе си, за своите близки, за света и околната среда, както и за природата.

ФОЛКЛОРИСТИКА

Науката, която се занимава с изследването на народното поетическо творчество носи названието фолклористика. Тя си поставя три основни задачи: събиране, класифициране и изследване на фолклорния материал. Събирането означава преди всичко издирването на стари извори – ръкописни и печатни, където могат да се открият фолклорни творби, наблюдения върху живия фолклор, откриване на надеждни осведомители ( информатори ) – певци и разказвачи. Издирването изисква добре подготвени специалисти и използването на модерни технически средства. Събирането върви неотстъпно със съхраняването и картотекирането на народно-поетическите произведения в архиви и музеи и публикуването им в специални издания. Тук се налага и необходимостта от тяхната класификация – върху основата на добре разработен теоретически принципи. Самото изследване предполага научна методология, може да има различни аспекти ( теоретически, сравнителен и т.н. ), изисква познаване на цялостното развитие на фолклористиката – в международен мащаб – създаването на специализирани научни списания и издания, поддържането на постоянна научна библиография.