Любопитно

ТРАКИЙСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Тракийската фолклорна област е разположена в южната част на България и обхваща Същинското Средногорие, Сърнена гора и Горнотракийската низина. Женската народна носия е сукманена и двупрестилчена, а мъжката е чернодрешна. Типични за този край инструменти са кавала, гайда ( джура-висока ) и по-рядко гъдулка. От хората по-известни са „кривите” хора в размер 11/16, „Главанашката копаница”, „Ветренската копаница”. Под влияние на пиринските танци тук се срещат „Изтърси калци”, „Куцата” и др. Източнотракийските хора са в размер 2/4, 5/8, 7/8 и 9/8. За тракийската област е характерно едногласното пеене, с богато орнаментирани бавни песни. Обикновено се срещат два типа песни – в размер 2/4 – ( хороводни и обредни ) и бавни без размер ( безмензурни ), песни на трапеза и седянка. За играта на мъжете е характерно по буйното изпълнение, където най-често се срещат клякания, подскоци, набивания, пляскания и др. елементи. Играта на жените е по-спокойна и нежна. Най-популярни са песните „Притурила се планината”, „Мър Станке ле” и др. В Тракия се изпълняват едни от най-красивите и колоритни обичай: Кукери, Ладуване, Кумичене.

СТРАНДЖАНСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Странджанската фолклорна област се намира в пределите на Югоизточна България. Природата й съчетава морето, планината и средиземноморското слънце. Женската народна носия е сукманена, а мъжката е чернодрешна носия. Народните танци от Странджа не се отличават със сложна хореография, но хороводните мелодии са разнообразни и в изобилие. Хората са луди, тропани, рипани, кротки, подсурнати, с лесни, но разнообразни стъпки. Някои се играят в кръг, а други – в права редица. Някои от странджанските хора са: Каблешково, Пиперово, Странджанско, Копаница, Пайдушко, Елховско, Гергебунарско, Тържествено, Петрунино, Костадинско, Ръченица и др. Характерни инструменти са гайда, кавал, тъпан, свирка, гъдулка, тамбура. Хората в областта честват много празници, изпълняват много обреди, но най-неповторимият и характерен за областта е нестинарството. Странджа е земята на нестинарите.

ДОБРУДЖАНСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Добруджанската фолклорна област заема североизточната част на България. На изток земите й се простират до Черно море, на югозапад – до Лудогорието и Северняшката фолклорна област, а на север граничат с река Дунав. Народните носии са двупрестилчена за моми и млади булки, сукманена за жени с деца , а мъжката е белодрешна, но се среща и чернодрешна. Характерни инструменти са гъдулка, кавал, джура гайда, голям дудук и хармоника. Добруджанецът танцува в умерено темпо, приклекнал или приседнал, наклонен най-често назад. По известни хора са: „Сборенка”, „Ръка”, „Данец”, „Буенец” в размер 2/4, „Ръченик” – 7/8. В Добруджа звучат богато орнаментирани безмензурни жетварски, трапезни и седенкарски песни. Добруджанската бавна песен се изпълнява равностойно от мъже и жени. Сред най-популярните песни и „Изгряла е месечинка”.