Любопитно

РОДОПСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Родопската фолклорна област се простира в Южна България, на територията на планина Родопи. Границите на планината условно могат да бъдат приети и като граници на фолклорната област. Женската народна носия е саяна и еднопрестилчена, а мъжката – чернодрешна. Най-често срещаните музикални инструменти са родопската „каба” /ниска/ гайда, тамбура, чанове и по-рядко кавал. Може да се срещне „каба” гайда с две гайдуници. Танците са с бавно и умерено темпо, с по-малко сложности разнообразие на движенията. Мъжете играят винаги в приседнало положение, с по-широки и твърди стъпки, в играта им има по-голяма свобода. Характерни са кляканията, колениченията, изпълняване тромаво и широко с разтворени крака. Родопчанките стъпват на цяло ходило и дори да имат подскоци ги изпълняват много ниско и сдържано. Играят с изправено тяло и с прибрани крака. По известни са танците: Йенино, Сворнато, Митрино, Момчиловско, Доспатско, Чукано, Копче, Рипни, Напред-назад. Много разпространени са песните на гурбет, които са два типа – на тръгване и на връщане. Близки до този жанр са и овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. Най-популярни песни са: „Излел е Дельо хайдутин” и „Бела съм бела юначе”.

СЕВЕРНЯШКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Северняшката фолклорна област обхваща по-голямата част от Дунавската равнина и северната част от Старопланинската верига. Народните носии са разнообразни, в зависимост от сезона и местоположението. Женската носия е сукманен и двупрестилчен тип, а мъжката носия е белодрешен тип. Народния танц в Северна България е изключително богат и разнообразен. Той се характеризира с вихрена игра, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Най-популярни танци са: Дайчово хоро, Елено моме, Пайдушко, Копанска ръченица, Ганкино и др. В северняшката мъжка ръченица понякога се използва реквизит, върху който се играе – стомна, бъклица, шиник, а в някои села на Варненско е станала популярна играта с дървени лъжици. Характерни инструменти са гъдулка, овчарска свирка, както и европейски духови и струнни инструменти. Сред най-популярните песни са: „Елено моме, Елено” и „Мятало Ленче ябълка”.

ШОПСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Шопската фолклорна област е разположена в Средна Западна България. Основната нейна територия включва западната част на Средногорието ( Софийското поле и Витоша) и българските райони на областта Краище. Женската носия е сукманена, а мъжката е белодрешна. Най-разпространените народни инструменти са:дудук, двоянка, гъдулка, гайда и кавал. Най-типични за шоплука са Граовското мъжко хоро в бавно темпо и размер 2/4 и Копаницата в размер 11/16. Срещат се и най-различни танцови комбинации: „Ситно мъжко” хоро в 2/4, „Четворно” в 7/16, „Йове” в 7/16+11/16, „Лиле, лиле” в 9/16, „Дилмано Дилберо” в 8/16. Шопската област се характеризира с най-специфичните и трудни движения. Най-характерното за изпълнението на танците тук е „натрисането”, което се получава от по-рязкото пружиниране при изпълнение на основните движения. Създава се впечатление за непрекъснато трептене на тялото от кръста нагоре, особено при жените.

ПИРИНСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

Пиринската фолклорна област е една от най-малките фолклорни области в България. Тя се простира в югозападната част на страната ни и обхваща районите на планините Рила и Пирин. Женската носия е предимно саичена, но под влияние на съседните фолклорни области се среща и еднопрестилчената. Мъжката носия е белодрешна ( през възраждането се появява и чернодрешната ). На музикалните инструменти в Пиринския край свирят предимно мъжете. Широко разпространени са тамбурата, гайдата „джура” /висока/, овчарската свирка „сворче”. Характерни са също и зурната съчетана с тъпан. Типично за този край е „Македонското хоро” в размер 8/8, мъжката и женската ръченица в размер 7/16. В тази област песни се пеят на седянка, на трапеза, на сватби, на хора и др. В Пирин танците са по-бързи, с високи, скокливи, пружиниращи, и с коленичещи движения. Стъпва се много леко, пластично, със завъртания и резки спирания, които понякога представляват продължителни паузи. Много известни са пиринските песни: „Македонско девойче”, „Лиляно моме, Лиляно”, „Зашумете мури от Пирина”.